15.02.2018 г.

НАРОДНОСТНИТЕ ИМЕНА ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ОБИДНИ ДУМИ


Враждата между хора от различен произход не е нещо странно. Не е странно и демонизирането на противника, той трябва да е по-черен и от дявола. В стария Рим децата са плашени с думите: Hanibal ad portamХанибал (картагенецът) е пред вратите на града. Потомците на Ромул са уважавали смелите и силните народи, а тези отдали се на интриги и неотличаващи се с храброст са презирали. Ето за това Graecula-гъркинче, а и Graeculus-гърче, Graeculus esuriens-гладно гърче, са използвани като обидни думи от жителите на Вечния град.

Иронията е, че южните ни съседи не се разпознават като гърци и то с право. По начало етнонима Graeci/грайки-гърци важи само за група трако-пеласги обитаващи Епир (Западните Балкани). Понеже се запознават първо с грайките (които вече говорят езика на дошлите от Африка данайци), римляните решават да ползват това наименование за останалите жители на страната, като не се е правело разлика между малкото останали наследници на трако-пеласгите и потомците на дошлите от Египет нашественици.

Какво е значението на грайки е трудно да се каже, възможно е името им да е свързано с грѣiати-грея, светя. По същият начин е изградено и келтското племенно име Aedui – от aedu-огън. Най-вероятно, грайките, с които римляните най-рано се запознават са клон на граите, агрианите от нашите земи, както селите от Епир са клон на селите от територията на Тракия.

Дълги векове след идването на картагенеца Ханибал на Апенините, Рим е изправен пред втора подобна заплаха, това са хуните. Поради това, че бойците на Атила нанасят големи, а и унизителни поражения на римската армия, те биват обрисувани като получовеци-полуживотни, с черни краски е описан и великият пълководец.

В по-късни времена, вече станалото обидно име Hun-хун бива използвано от англичаните за германците, с които те воюват по време на Първата Световна Война. Hun-хун става символ на безжалостен убиец, който оставя само смърт и разрушение след себе си.


http://www.crimeahistory.org/wp-content/uploads/2014/03/scythians.jpg
http://www.crimeahistory.org/timeline-of-the-history-of-crimea/

Всъщност правилното име на хуните е уни, като значението е благородни, царски. Обяснение можем да получим със стблг. унии-по-добър и “тракийското” име Унила.
Хуните са царските скити, за които пише Херодот, а и живелия около 900 години по-късно и използващ същото название царски скити Приск Панийски. Трябва да се добави важната подробност, че скитите обитават Добруджа още в ранната Желязна епоха, а и това, че според Стефан Византийски са тракийски народ.

Англичаните притежават и друга обидна дума, която е изведена от народностно име. Доста хора биха останали изенадани разбирайки, че англ.buggar-педераст е изведена от Bulger, Bulgarus. Причината името ни да бъде изкривено и ползвано по такъв грозен начин са българските богомили. Навлекли си омразата на западното духовенство, богомилите известни още като катари, албигойци, българи, често биват клеветени.

За тях са разпространявани много и най-разнообразни лъжи, една от които е, че българите богомили са хомосексуални. Справедливостта изисква да се спомене, че първоначално негативно значение на Bulger, Bulgarus дават француците, а от старофренския, по късно вече опорочената дума преминава в английския речник, в който за жалост е запазена и до днес.

Заемайки много от речника на други хора, англичаните се сдобиват с още една обидна дума, чето първоначално значение е било съвсем различно. Касае се за philistine-човек лишен от култура и образование. По начало philistine притежава смисъл филистинец представител на войнствен народ споменат в “Стария Завет”. От този народ произлиза  Голиат, известен с отромния си ръст и необикновено въоръжение. Филистинците са клон на пеластите, които са познати и като пеласги – хора явяващи се наши предци и обитаващи както Балканите, така също Мала Азия, Апенините, а дори и Ориента където се установяват в ранната Желязна епоха и дават името на Палестина. Не е никак случайно, че в древността река Струма е наричана Палестин. И тук трябва да се спомене, че негативното значение на филистинец не е дадено от англичаните, а от германците през XVII век.


https://peterjfast.files.wordpress.com/2011/07/philistine2.jpg
https://peterjfast.com/tag/philistine/

Понастоящем южните ни съседи наричат държавата си Ελλάδα-Елада, а себе си Έλληνες-елини, но едно, че това название по право не им принадлежи, а друго, че по време на Средновековието, във Византия името Έλληνες-елини е притежавало негативно значение, станало е символ на езичници, противници на ортодоксалното християнство.  Предците на южните ни съседи са се срамували от името Έλληνες-елини и са се самоназовавали Ῥωμαῖοι-ромеи, т.е. поданици на Римската Империя, която е известна и като Византия.

Едва ли много от южните ни съседи знаят, че през IX век, произлизащият от средите на гърците патриарх Фотий говори с презрение за елинско суеверие, т.е. за езическа религия и обреди. Тези сведения са споменати от Ганчо Ценов в книгата му “Кроватова България и Покръстването на Българите”.

Ще добавя нещо важно и интересно за името елини. Както споменах по-горе, това народностно название не принадлежи на дедите на южните ни съседи. Сам Тукидид признава, че името елини е сравнително ново и в древността е важало за малка група хора, по-точно тези, към които принадлежи Ахил Пелеев. Подвластните на Ахил са наречени предци на българите от Йоан Малала и това не е нито грешка, нито случайно.

Както знаем от Омир, Ахил се кланя на Зевс Пеласгийски и споменава селите – пазители на Зевсовото светилище в Додона. Тези сели са трако-пеласги, а не дошли от Африка данайци. Освен край Додона, сели има в близост до Стара Планина където е областта Селетика, а и в региона на Селимбрия, която е на Бяло море познато в древността като Тракийско море. Ще добавя и това, че уважавани учени като Артър Еванс и Алберт Йорис ван Виндекенс определиха името Ахил като предгръцко, а хората обитаващи територията на Гърция в далечното минало са трако-пеласгите.

Понеже речта на данайците е твърде различна от тази на дедите ни, африканските пришълци превръщат сели в ели, елини. Ще минат дълги векове докато названието елини стане известно из целите Южни Балкани, като по това време първоначалното му значение е забравено отдавна. Отрекли се от старото си име, потомците на Данай приемат престижното име на хората, на които дължат индоевропейския си език, а и културата.

Разбира се най-опороченият и най-обърканият етноним, от който са изведени нем. Sklave, англ. slave-роб е славянин. На малко хора е известно, че това значение е възникнало доста късно, наложило се е през XIII век в езиците на англичаните и немците.

Отново на твърде малко хора е известно, че названията Sclavi, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, нямат никакъв смисъл на латински и гръцки, а и самите думи са напълно непознати на автори като Ливий, Цезар, Светоний, Страбон, Апиан, Херодот, Тукидид, Павзаний, Ариан и т.н.

Изконните латински думи за роб са: famulus, verna, servus, puer. Старогръцките думи за роб са: δοῦλος, παῖς, ἀνδράποδον, θεράπων, ἀτμήν, ἑρκίτης. В речника на старите германи намираме  þræl-слуга, роб ст.англ., ст.норв., dregil-слуга, роб ст.вис.нем., kniucht-слуга, роб ст.фриг., knecht-слуга, роб нид., Knecht-слуга, роб нем.

Тези данни показват, че поначало Sclavi, Stlavi, Stlaveni, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι e название на народ, което в последствие умишлено е изкривено и опорочено, а прецедент за точно такъв случай има и то на Балканите.

В старогръцкия намираме думата θρᾷσσα, чието значение е робиня, слугиня, но θρᾷσσα има по-старо значение тракийка, тракийска жена. По същия начин Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι първоначално е било име на народ, което в последствие умишлено е очернено и опорочено. Южните ни съседи пишат склавени и стлавени, а на славени по простата причина, че в старогръцкия няма звукова комбинация СЛ, тя е странна и налага вмъкване на съгласна К, или Т. Това е причината името на Преслав да бъде предавано като Пερεσθλαβα.

За жалост нито нашите, нито чуждите учени са дали достатъчно данни, от които да стане ясно кои са старите славени, кога се е появило за първи път името им и какво означава. Днес то бива свързано предимно с руснаците понеже те са най-големия народ от славянската езикова група. Първоначало обаче етнонимът е важал за други хора.

Най-ранно споменаване на Sclaietis има през II век на латински епиграфски паметник от Дакия – земята на северните траки. Надписът е с регистрация C.I.L. III C VI и въпреки, че е публикуван от Ханс Крае през 1923 година, у нас по този въпрос не съм срещал никаква информация, все едно надписа изобщо не съществува.

В същия регион, в който е споменато името  Sclaietis, през IV век Псевдоцезарий локализира народа славени, които нарича и данувиани-дунавци, т.е. хора обитаващи долното течение на Дунава – владенията на гетите. Учените пренебрегват това важно свидетелство защото според официалните теории, славените ще да са били далеч на север по това време.

Пренебрегнато и обявено за грешно е и твърдението на египтянина Теофилакт Симоката за това, че хората наречени славени са били познати под името гети в по-старо време: “Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” - Cлавeни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.

Ясно е, че когато пише за Getae equites-гетски конници, Комес Марцелин има предвид славенските конници прегазили римската войска в Западните Балкани, но и на това важно сведение не се отдава значение.

Причината за странното поведение е това, че за повечето наши, а и чужди учени, старите славени са нашественици от север – обитатели на Припятските блата в Украйна. За повечето наши, а и чужди учени е кощунство да се каже, че названието славени първоначално е важало за северните траки – гетите и чак след дълги векове се е наложило и над други хора живеещи на север, изток и запад от тях.

Това е и причината специалистите занимаващи се с историята на славените, да не  споменат  за регистрираното преди около 2350 години тракийско име Δισλοι(f)iας /Дисло(в)йас. Акад. Вл. Георгиев  го тълкува със словлен-славен, а проф. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на сл. Богослав.

Ще минат около 1000 години след като тракийският майстор Δισλοι(f)ας /Дисло(в)йас е гравирал името си на сребърен съд, до времето в което венетите от земите на Словения бъдат наречени и слави, славени - Venetorum qui et Sclavi dicuntur”.

За хората обитаващи територията на Полша, името слави, славени ще се спомене за първи път около 1500 години след времето на тракийския ковач на сребро Δισλοι(f)ας /Дисло(в)йас.

Представената тук информация е от голяма важност, но не е представяна на българския читател. Това дава възможност на спекуланти, а и страдащи от постоталитарен синдром индивиди са лансират безумни съчинения, с които да объркват народа ни.

Проблемът с идентичността на старите славени се състови в това, че истината устройва само нас. Имайки претенции за трети Рим, историците на руската имперска истоическа школа лансират информация, която да им позволи да се обявят за корена на народите от славянската езикова група, a реално коренът е на Балканите.

За гърците е абсурд да признаят, че старите славени са древен балкански народ, по-древен от африканските данайци. Константин Порфирогенет твърди, че в ранното Средновековие земята на империята се пославянчила и станала варварска поради многобройните нашествия. Да обаче оставените уж в ранното Средновековие славенски топоними са типични за българския език и, което е по-важно, те са от същия характер както и най-старите названия на реки, градове и местности от територията на Гърция.

Учените от австро-унгарската историческа школа също има причина да укрият кои са старите славени. През XVIII-XIX век голяма част от хората говорещи славянски езици са под властта на Австро-Унгарската Империя. Признаването, че хуните, които полагат основите на държавността на германите са представители на славянската общност, би довело до брожения, загуба на престиж и загуба на територии – нещо, което империята не може да си позволи и избира решаване на проблема със съчиняване на лъжи.

Ето как липсата на смелост на нашите учени, а и измислиците създадени и поддържани от чужденци доведоха до това, че за много българи името славени придоби негативно значение. Обикновеният човек няма вина, в крайна сметка ние запомняме не истината, а това, което чуваме най-често. Ако не подложим дадено твърдение на проверка посредством подробно проучване волю-неволю ще вярваме и на заблуди, и дори ще ги защитаваме.

За да не се стига до такива абсурди е добре да не повтаряме механично чутото от други, а да проверяваме. В случай, че срещнем трудности по време на проверките, можем да се консултираме с хора притежаващи нужните знания. Най-важното обаче е това – да се пазим чисти избягвайки омразата. Тя заслепява и със сигурност ще ни поведе в грешна посока. Веднъж потънали в блатото на заблудите, не е никак лесно за излезем от него.

Накрая искам да споделя нещо, което много ме тревожи. Излиза така, че повечето от етнонимите използвани в миналото и днес като обидни думи принадлежат на предците ни. Филистинци, грайки, хуни, елини, българи, славени, са наименования на хора от балкански произход и някой изпитващ сатанинска омраза към дедите ни е очернил имената им. Все едно някакъв безсмъртен демон преследва настървено народа ни във всяка територия и всяка епоха. Наистина факт, който обезпокоява.

Да имаш врагове е нещо неизбежно и ако враговете ти принадлежат на тъмните сили и си служат с непочтени способи, означава само едно, именно това, че ние българите принадлежим на светлината, а светлината никога не загива.


8.02.2018 г.

САРМАТИ, АМАЗОНКИ И БЪЛГАРИ



Преди няколко дни мои читатели ме помолиха да дам някакви разяснения относно сарматите – що за народ са, какво се знае за тях, чии предци са и т.н. Причината за молбата бе прокараното в някакво телевизионно предаване твърдение, че старите българи са сармати, а самите сармати са набедени за иранци.

Ще започна с това, че нито един стар автор не е споменал дори за далечно родство между сарматите и народите обитаващи Персия, Бактрия, Индия. За сметка на това ние разполагаме със свидетелството познаващия добре сарматите Прокопий, който предава по-старо виждане, според което сарматите спадат към семейството на гетите - Proc. B.G.III.ii.3. Тези гети Херодот нарича най-миролюбивите, но и най-храбрите от всички траки - Her. IV. 93.

В друга книга Прокопий представя още един интересен детайл, а именно това, че аланите (които принадлежат на групата на сарматите) са гетски народ - Proc.V.i.3. Тук вече става интересно защото писалия по-рано Амиан Марцелин твърди, че почти всички алани са високи, красиви и светлокоси хора -Amm.XXXI.2.21.


Изображение на сарматски воин - II век


Освен това има и други твърдения, според които както гетите, така и сарматите са хора с руса коса: “Getae flaviSarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации.



Неслучайно Клавдий Птолемей определя като Сарматски Океан миещото бреговете на Полша Балтийско Море. Този автор смята река Висла за западна граница на сарматските земи, а като южна течащата в Черноморските степи река Танаис (Дон).

Севернните склонове на Карпатите, Птолемей нарича Сарматски планини, а като източна граница на европейските землища на сарматите е определена река Каркинитис (на северозапад от Крим) - Ptol.III.5.



Разбира се сармати е имало и в Азия, но това не ги прави азиатци. Португалците основават колонията Макао в Китай, но това не ги прави китайци. Англичаните владеят Индия дълго време, но този факт не ни позволява за дефинираме старите англо-сакси като част от индийския народ. Холандците са създателите на Кейптаун в Южна Африка, но на никой не му идва наум да определи холандците като потомци на зулусите.

Къде е родната земя на даден народ и къде са колониите му са две напълно различни неща и е жалко, че някои хора у нас не само не обясняват това, но дори злоупотребяват с доверието на българския народ.

Има предостатъчно данни, които поволяват на учените да установят що за хора са сарматите. Ценна информация намираме в работите на Плиний, който обяснява, че римляните наричали гетите с името даки, а и сармати: “ …Getae, Daci Romanis dicti: alias Sarmatae…“ Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI, p.327. В новите издания някой е счел тази информация за неудобна и я е заличил. Слава Богу, намират се антикварни издания, в които отъждествяването на сарматите със северните траки е запазено.



Отъждествяването на северните траки гетите със сарматите се среща и в други стари книги, в които намираме следното твърдение: “Daci: sed universa gens Getae, Daci,  Sarmatae & Sauromatae appellati.”- Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762, p.64.
 

За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.”


Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.



Общата за гети и сармати дума арисп е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба.  От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837.

За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Не по-малко интересно е това, че част от съюзилите се с Рим сармати са били изпратени да охраняват провинция Британия, а селището, в което е намерен сарматски паметник носи тракийското име Дева (като например Пулпудева -Пловдив), новото название на града е Честър. Надгробният паметник представя сарматски воин носещ военен отличителен знак (щандарт) – дракон.


Roman tombstone, fragment depicting a horse rider, almost certainly one of the Sarmatians people who once lived north of the river Danube, Deva Victrix (Chester, UK), The Grosvenor Museum - Carole Raddato from FRANKFURT, Germany

Абсолютно същият военен отличителен знак (щандарт) се позлва и от северните траки.Знаем за това благодарение на изображения от Траяновата колона, представящи действия от войната на император Траян с цар Декебал.


 Dacians bearing the draco - Photographed by Enciclopedia Dacica

Виждаме, че няколко различни и независими един от друг извора потвърждават, че речта на сарматите е като тази на северните траки. От описания на стари автори става ясно, че сарматите са едри и светлокоси хора – твърде различни от популациите на Средна Азия. Разбираме и това, че военните отличтелни знаци на сарматите са като тези на траките. Какъв е извода в такъв случай и защо важните сведения не се представят на широката публика? (1) *

Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ.

Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.



Въз основа на тази информация, всеки непредубенен и разполагащ с достатъчно информация човек би заключил, че сарматите спадат към огромната в древността тракийска общност и, че светлокосия елемент при траките се дължи на гетите и принадлежащите на тя тяхната група сармати.

Да, хора с руса и рижа коса са дошли на Балканите от север, но това е станало не през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано – в началото на оформянето на тракийския етнос.

Редно е тези, които имат претенции да познават старата ни история, да представят всички важни данни по темата, която засягат, за да не се стига до налагане на нови заблуди. Достатъчно сме натирвани от Монголия до Бактрия, време е истината да бъде казана, дори тя да хвърли сянка върху кариерата на определени хора. Истината, а и интереса на България са важни, не престижа на шепа индивиди.

Рано или късно всичко излиза, по-разумно е да се признаят залитанията и да се сложи край на лутаниците веднъж завинаги. Да се греши е човешко, а да признаеш откровено грешката си е благородно. 

Този, който избере да запази престиж изграден с повтаряне на заблуди, рано или късно ще бъде настигнат от всенародното презрение, това е неизбежно. Надявам се хората, които представят информация за историята на България да изберат благородството защото то е типична черта на народа ни.


Използвана литература и пояснения:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;
4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
5.Procopius, History of the Wars, Books IV-VI.15, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
6.Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV;
7.Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI;
8.Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762;
9.A.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of Horse  Medicine,  The scources, compilations  and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007;
10.А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989;
11.Homer, The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;
12.Ptolemy, Location of  European Sarmatia, publ. New York Public Library, 1932;


13. Sarmatians, Bohdan Kravtsiv, Arkadii Zhukovsky,




(1) *Не може да се оспори това, че Страбон определя сарматите като част от скитите:
Sarmatians, these too being Scythians…” - Strab.XI.2.1, тук обаче трябва да се добави свидетелството на Дион Касий, че северните траки -даките са част от скитското семейство – Dio.51.22.6. От друга страна в своята работа “Етника” Стефан Византийски казва без увъртане: “Скитите са тракийски народ.”

Благодарение на Херодот знаем, че скитите почитат Арес, Папайос, Гетосур -Her. IV.95.  Тези богове са напълно непознати на перси, бактрийци и индийци, но пък траките имат култ към Арес, Папас, а и Сурегет – слънцето (което скитите наричат Гетосур).

Както се уверяваме, има изобилие на сведения, че сарматите и скитите делят един произход с гетите, т.е. принадлежат на тракийското семейство, но тази информация не бива представена на широката публика у нас. Как мислите, редно ли е да се игнорират данни от страна на хора имащи претенции, че работят за науката, а и в интерес на българския народ?



4.02.2018 г.

ТЕРМИНИ ОТ КУЛТА HA ДИОНИС В ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ

Преди повече от половин век фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс публикува своят дълго подготвян труд. В творбата си “Le pelasgique Essai sur une langue indo-europeenne préhellénique” cпособния лингвист представя пеласгийските думи в гръцкия език. Ван Виндекенс стига до извода, че южните ни съседи са заели термини от областта на културата, държавната администрация, религията.

Трябва да се уточни, че пеласгите делят един произход с траките и разбира се говорят същия език, като само землищата на двете групи са различни. За пеласгите се знае, че обитават земите на запад от Стрюмон (Струма), a цялата територия на днешна Гърция. 

Неслучайно Страбон твърди, че името на пеласгите е познато из цяла Гърция, добавя, че Пеласгия е най-древното име на Пелопонес и остров Лесбос, цитира Омир, който назовава пеласгите богоравни, със същия епитет – богоравен е наречен и Люкаон – синът на митичния герой Пеласг -Strab.V.2.4.

Няма съмнение, че старите гърци са боговеели по-древното население на страната. Няма съмнение, че южните траки познати като пеласги са стояли на доста по-високо културно ниво от пристигналите от Африка данайци. Това е причината пришълците да заемат много думи от речника на най-древния цивилизован народ на Европа.



Според Ван Виндекенс, сред заемките има и особени термини принадлежащи на култа на бог Дионис. Това са θίασος/тиасоспроцесия, празнично шествие в чест на Дионис и θύρσος/тирс - атрибут на менадите (вакханките).


Правейки тълкуване на θίασος/тиасос, Ван Виндекенс дава санскр. tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван. Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, движати сѧ, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам. Излиза, че θίασος /тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.

Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ, трѧсѫ, трѫсъ- треса, тръскам, трус. Логика има защото точно това е функцията на тирсатой се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.



Към особените термини от култа на Дионис, трябва да се добави и танца на сатирите носещ името σικινις/сикинис. Някои езиковеди са склонни да дадат обяснение с лит. глагол šókti-скачам, танцувам, други предпочитат да направят връзка с лит. sukti-въртя, въртя се, обикалям т.е. играя хоро

Сравнението е правилно, но незнайно защо са забравени българските глаголи суча, насуквам, осуквам, засуквам, притежаващи основно значение въртя. Древният танц σικινις/сикинис означава буквално засукване, въртене, хоро, като българсият език дава най-доброто обяснение.


С култа към Дионис трябва да се свърже и името на неговата майка – богинята Земела. Повечето езиковеди дават тълкуване на Земела със стблг. землiа-земя. В това има логика защото първоначално Дионис е божество на земеделците, неговата смърт и възраждане ca са отражение на носещата студ зима и даряващата с топлина, светлина и свежест пролет.

Не по-малко интересно е принадлежащото на Дионис название Сабазий/Сабадий. То отговаря на латинското Pater Liber-свободният, освобождаващият, поради това някои учени (И.Дуриданов, Вл.Георгиев) тълкуват Сабазий/Сабадий със стблг. свободь-свободен, освободен.


С култа на Дионис е свързана и думата вино, която гърците са документирали под формата οῗνος/инос. Тя присъства и други стари езици принадлежащи на хора от съвсем различен произход – факт, който някои учени не желаят да разтълкуват и просто определят като загадка.

На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, на арменски е գինի /гини, латинската дума е vinum/винум, гръцката  οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин.

Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския, последните два спадат към съвсем различни групи. Освен това, нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. 

Поне за мен, изнесените по-горе данни могат да доведат само до едно заключение: думата за вино, а и технологията за направа на виното първоначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хорахети, арменци, латини, гърци и др.

Нека обърнем внимание на следното:

*В своя работа публикувана в САЩ, историкът Вахан Куркджиан твърди, че хетите са смесен народ, като простолюдието принадлежи на местните хора, а благородническата прослойка е от друг произход – на народ говорещ индоевропейски език и обитаващ земите край Босфора. Трябва да се отбележи, че както археологията, така и ономастиката потвърждават факта, в дълбока древност, земите на север и на юг от Босфора са обитавани от хора, които гърците наричат траки по време на Античността и българи по време на Средновековието.

*За тракийско влияние над арменците, а и другите обитатели на Кавказ пише Киркор Джаукян, който определя грузинския топоним Триалети като произлизащ от името на траките трери.

*Плутарх споделя, че в дълбока древност пеласгите са доминатна група на Апенитите, а също и вярването, че Рим е основан от тях.

*Няма съмнение, че принадлежащите на тракийската общност пеласги са учители и на гърците, иначе едва ли Омир би ги нарекъл богоравни.

*Днес арабите биват свързани с исляма, но тази религия се появава през VII век, по време на Античността арабите са почитали други божества. Херодот свидетелства за това, че арабите почитат Дионис и стрижат част от косата си, за да го наподобят- Her.III.8.

След като има ясни сведения за тракийско влияние над хети, араби, гърци, латини, арменци и др. защо да не приемем, че дедите ни са отговорни за разпространяването на виното, а и за самата дума вино? В старобългарския с вино се обозначава както напитката, така също и гроде, а в мн.ч. вина има смисъл лозе.

Езиковедите смятат, че вино идва от глагола вити- вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О: сено, руно, вено (цена), коляно, мливо.

Интересна подробност е и присъстващата в тракийската ономастика дума гиза/giza (Dia-giza), смятам, че тя може да се свърже със стблг. гыжа-новопосадена пръчка на лозе, която е пуснала няколко клонки.

Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Срещаме я в Λαζενος/ Лазенос – име споменато в надписи от Пантикапей – град лежащ в земите на упоменатата по-късно от Теофан Стара Велика България.

Много учени са писали за Дионис и тракийската религия. Някои като Иван Венедиков и Иваничка Георгиева свързват сина на Земела с почитания от всички българи празник Трифон Зарезан. Венедиков дори обяснява как вярването, че Трифон е отрязал носа си почива на древната легенда за Ликург и Дионис. Иваничка Георгиева пък представя данни за особена почит към бръшляна – атрибута на Дионис, сред определено население в Пиринско.

Други специалисти попретупват нещата, пропускат важни подробности, натоварват читателя с ненужно усложнен и изпълнен с неясни термини текст, като това разбира се не е нужно да е направено умишлено, а просто да се дължи на посредствеността на въпросните изследователи.

Тези хора едва ли скоро ще променят стила си на работа, а това означава и, че няма как да поднесат на българския читател пълната истина за причината защо култа към древния бог Дионис е все още жив и силен при нас българите. 

Това не е беда защото всеки непредубеден човек, който би си направи труда да събере достатъчно информация за Дионис, Земела и влиянието на дедите ни над други народи, би стигнал до извода, че ние сме потомци на най-древният цивилизован народ на Балканите, а и Европа. Разпространението на знанията за култивиране на лозата и направа на вино могат да бъдат свързани с миграциите на първите земеделци на Европа, които потеглили от от територията на Тракия разпръскват искрата на познанието в много други региони.

Където и да са стъпили дедите ни, след тях са идвали разцвет и благоденствие. Това е причината далечните ни предци да бъдат наричани богоравни от други народи. В онези далечни времена е имало хармония защото всеки е играл правилната роля, а тази на нашите предшественици е била да водят. 

От друга страна, днешните несгоди се дължат на това, че мнозина от нас не смеят да поемат отговорност, не смеят да играят ролята на стопанин и господар поради това, че не познават миналото на народа ни и дори не подозират каква сила притежават.

За да се промени ситуацията, трябва да се промени и мисленето. Вместо свиване в ъгъла и демонстриране на примиренческо поведение, е по-разумно да вдигнем чело, да изискаме своето, да действаме докато го получим, а после да го пазим ревниво. Това е пътят на българина и този, който се чувства такъв, би трябвало да го следва.


Използвана литература:

1.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
2.Strabo, Geography, Books 3-5, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;
4.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,
Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;
5.И.ВенедиковЗлатният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;
6.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;
7.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
8.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
9.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;
10.Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Български Етимологически Речник, Т.1, А-З, Фототипно издание, АИ Марин Дринов, София, 2007;
11.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 
13.V.M.Kurkjian, A History of Armenia


14. Plutarch, Life of Romulus - "Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome." 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html